Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

Контакти

Контакти

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител 0888 291 616 - рецепция e-mail: strateshtours@gmail.com Още...

 

Category Archives: Начало

Зоопарк Ловеч

Зоопаркът в Ловеч е най-големият след Софийския и един от най хубавите в страната.В него има много голямо разнообразие на животни и можете да видите много видове,които не сте жидали досега.
Зоопаркът е разположен в парк “Стратеш” на площ от 110 дка. В него се отглеждат 420 животни и птици от 74 вида, сред които много екзотични представители от всички континенти, както и редки и защитени видове от България. Най-атрактивните сред тях са бяла мечка, сибирски тигър, лъв, амурски леопард, ягуар, кенгуру, едногърба камила, кафява мечка, пет вида маймуни, папагали и много други.
На територията на зоопарка се намират естествени гори и добре поддържани тревни площи и алеи, детска площадка, което го прави интересно и приятно място за прекарване на свободното време. Любителите на флората могат да срещнат много интерестнии и редки дървесни и растителни видове. Зоопаркът е предпочитана дестинация не само от гражданите на Ловеч и региона, но и от цяла България.

Регионалният исторически музей, Ловеч

Музеят е създаден през 1895 година. Тогава е функционирал като музей на читалището в гр. Ловеч на име „Наука“. През 1906 година музеят е преименуран на Ловешки народен музей „Феликс Каниц“. през годините е преименован много пъти и чак през 90-те години на 20 век вече е Регионален исторически музей на Ловешка област. В момента музеят разполага с 4 отдела, от които: „Археология“; „Етнография“; „Нова и най-нова история на България“ и „История на България XV – XIX век“.

Паркът Стратеш

Още през далечната 1926 година благодарения на членове на туристическите дружества на гр. Ловеч е започнато залесяване и офромяне на парка Стратеш, който се намира на хълма Стратеш. До парка може да се стигне от квартала Вароша по красиви улици, които са заобиколени с невероятни възрожденски къщи. Мястото е прекрасно за почика и разходка.
Адрес“ на десния бряг на река Осъм.

Деветашка пещера

Деветашката пещера, дълга 2442 метра, се намира в Деветашкото плато на 1,5 км северозападно от село Деветаки на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато.

Пещерата е образувана в аптски-ургонски варовици. Грандиозният и полуелипсовиден вход с размери 30х35 метра води в галерия, която се разширява и образува най-голямата пещерна зала в България. Осветена от 7 отвора (наричани от местното население „окната“), залата заема площ от 25 000 кв. метра.

Максималната височина на тавана е при окното „Кошерището“ /58 метра/, а най-голямото „окно“ с размери 73х48 метра е „Киликът“ с височина 51 метра. Обемът на залата е 643 000 кв.метра, което я прави съизмерима с големите зали в света и най-голямата на Балканския полуостров. На места водният поток образува различни по големина и дълбочина езера. Няколко синтрови прага с височина от 5-8 метра в тъмната част на пещерата и езерата са естествени препятствия по пътя на пещерняка. Показателни са първите проучвания на инж. Павел Петров, който за пръв път използва саморъчно направени разглобяеми дървени лодки, прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Температурата на водата е 9-13°. Водите на Деветашката пещера излизат от 14 извора, като една част от тях през лятото пресъхва, а дебитът на останалите намалява.

Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Дж.Бейкър, пещерата е проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Актуалната карта на пещерата е направена през 1994 г. от специално организираната за целта републиканска експедиция от З.Илиев, Ц.Остромски, И.Тачев и други пещерняци от София.

Деветашката пещера е едно от трите най-значими подземни местообитания на прилепи в Европа. До момента от Деветашката пещера са известни 45 вида животни. В този брой не са включени някои видове птици като бухал, горска улулица, скална лястовица, блед бързолет, червеноопашка, които правят гнездата си в скалите около входа. Три от споменатите 45 вида са триглобионти: мокрицата Trichoniscus tenebrarum, обитаващият пещери родственик на мамарците Niphargus bureshi и многоножката Lithobius tiasnatensis. Двадесет и един вида са триглофилите, включително 11 вида прилепи. Останалите 21 вида са триглоксени.

Деветашката пещера е уникален природен и културен феномен. Добрите условия за живот привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Съседството с р.Осъм, изобилието от гори, пасища и плодородни земи, благоприятстват нейното заселване. Пещерата е паметник на културата и защитен природен обект с национално и международно значение.

Покрит мост Ловеч

Покритият мост в гр. Ловеч е един от символите на града и една от най-посещаваните местни забележителности.

В края на XIX в. жителите на Ловеч се обърнали към самоукия майстор Колю Фичето с молба да построи покрит мост с дюкянчета. Той започнал строежа през 1874 г. и го завършил през зимата на 1876 г.

Мостът бил широк 10 м и дълъг 84 м. Основите му били направени от камък, а останалата част – от дърво. По протежението му били разположени 64 занаятчийски и търговски дюкянчета, които обслужвали голяма част от жителите на Ловеч и околните села. Покритият мост бил украсен с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва.

През август 1925 г. пожар унищожава моста. В периода 1927 – 1931 г. е построен нов железобетонен покрит мост. По-късно той е преустроен така, че максимално да се доближи до оригиналния мост на Колю Фичето.

Покритият мост свързва новата част на града със стария град – архитектурно-историческия резерват „Вароша”, където се намират музеят на Васил Левски и Етнографският музей.

По него са разположени магазинчета, кафене и сладкарница, от които се открива красива гледка към реката и града.

Покритият мост е популярно място сред туристите, а от магазинчетата му могат да се купят сувенири за спомен от Ловеч. Мостът над река Осъм е и единственият покрит мост на Балканския полуостров.

При предварително обаждане от Общинския туристически информационен център в Ловеч организират обиколки на града и близките забележителности с екскурзовод; цената е по договаряне и зависи от броя на хората в групата.

Къкринско ханче

Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч. Намира в с. Къкрина, Община Ловеч. В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основния камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.

Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.[1]

Къкринското ханче е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Тум може да се постави печат на БТС в туристическата книжка.

Крушунски водопади

Крушунска бигорна каскада или Крушунски водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери – Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера.

До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.

Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.Така наречената система от водопади е съставена от много красиви и много на брой водопади. Било то големи или малки, с красотата си те запленяват всеки който ги види

През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.

Парк хотел СТРАТЕШ

Парк хотел СТРАТЕШ гр.Ловеч

www.stratesh.com

e-mail: strateshtours@gmail.com

0894 300 350 – Мария Кирилова Управител

0888 291 616 – рецепция

Translate »